Слово на федералния канцлер Олаф Шолц
в Карловия университет в Прага
понеделник, 29 август 2022 г., 11.02 часа

Уважаема госпожо ректор професор Краличкова,
почитаеми дами и господа, заместник-ректори и членове на факултетите,
уважаеми господин министър Бек,
Ваши превъзходителства,
скъпи студентки и студенти,
дами и господа!

Сърдечни благодарности за любезната покана! За мен е голяма чест, да се обърна към Вас на това историческо място, така да се каже под погледа на основателя на тази достопочтена институция да мога да Ви говоря за бъдещето, за нашето бъдеще, което за мен се свързва с една дума: Европа.

Навярно няма по-подходящо място за това от град Прага, от този университет с неговото почти 700-годишно наследство. „Ad fontes“ – „Към изворите“, това бе призивът на великите хуманисти на европейския Ренесанс. Пътят на всекиго, който се отправи към корените на Европа, неизбежно ще го доведе тук, в този град, чието наследство и облик в такава степен европейски както почти в никой друг град на нашия континент. Това става моментално ясно на всеки американски или китайски турист, който преминава по Карловия мост за да се изкачи нагоре към Храдчани. Та те идват тъкмо затова тук, защото в този град, между неговите средновековни замъци и мостове, католически, протестантски и еврейски молитвени домове и гробища, сред готическите катедрали и дворци в стил Ар нуво, стъклените високи сгради и уличките с фахверкови къщи и в смесицата от езици в Стария град те откриват онова, което за тях представлява Европа: най-голямото разнообразие на възможно най-малкото пространство.

Ако Прага олицетворява Европа в миниатюрен мащаб, то тогава Карловият университет е нещо като летописец на нашата тъй богата на светли и мрачни багри европейска история. Дали нейният основател, император Карл IV се е идентифицирал като европеец не бих могъл да кажа. Неговата биография предразполага за това: наречен при рождението си със старото чешко име Вацлав, образован в Болоня и Париж, син на владетел от дома Люксембург и майка от рода на Хабсбургите, германски император, крал на Бохемия и на Италия. Съвсем естествено в „неговия“ университет завършват общоакадемичното си образование чехи и поляци, баварци и саксонци, наред със студенти от Франция, Италия и Англия и това е било съвсем в реда на нещата.

Но тъкмо защото този университет се намира в Европа, на него му е било съдено да преживее мъчително и най-тежките падения на европейската история: религиозен фанатизъм, разцеплението по езикови и културни граници, идеологическото насилие по време на диктатурите през XX век. Германци пишат най-мрачната глава в историята: затварянето на университета от нацистките окупатори, разстрела на протестиращи студенти, депортацията и избиването на хиляди университетски преподаватели, служители и студенти в германски концентрационни лагери. Тези престъпления предизвикват у нас като германци до днес чувство на болка и срам. Една от причините да съм тук бе желанието да изкажа всичко това, още повече че ние често забравяме, че загубата на свободата, страданията и диктатурата не са приключили с края германската окупация и разрушенията на Втората световна война.

Една от многобройните големи личности, които е създал този университет, ни напомни това още във времената на Студената война. През 1983 г. Милан Кундера описва „трагедията на Централна Европа“, а именно как след Втората световна война поляците, чехите, словаците, балтийците, унгарците, румънците, българите и югославяните „се събуждат (..) и разбират, че са се оказали на Изток“ , че са „изчезнали от картата на Запада“. Включително и с това наследство се занимаваме и го анализираме днес - това важи особено за онези от нас, които се намираха от западната страна на Желязната завеса, и то не само защото това наследство е част от европейската история и следователно от общата ни история като европейци, но и защото опитът на гражданите на Централна и Източна Европа - чувството, че са били забравени и изоставени зад една Желязна завеса - продължава да се въздейства до днес, и това се отразява дори и в дебатите за нашето бъдеще, за Европа.

В тези дни отново се поставя въпросът къде ще преминава в бъдеще разделителната линия между тази свободна Европа и неоимперската автокрация. Говорих за епохален повратен момент след руското нападение над Украйна през февруари. Путинова Русия се стреми да прокара чрез насилие нови граници - нещо, което ние в Европа искахме никога вече да не преживяваме отново. Следователно бруталното нападение над Украйна е същевременно атака и срещу европейския ред за сигурност. Противопоставяме се с цялата си решителност на това. За целта се нуждаем от собствена мощ - като отделни държави, в съюз с нашите трансатлантически партньори, но също така и като Европейски съюз.

Днешна обединена Европа се роди като проект за мир с вътрешна ориентация. Никога повече да не се стига до война между страните членки, това бе целта на съюза. Днес нашата задача е да доразвием това обещание за мир, като създадем условията Европейският съюз да може да гарантира своята сигурност, своята независимост и своята стабилност включително и пред лицето на предизвикателства отвън. Това, дами и господа, е новата задача на Европа за осигуряване на мира. Това е, което изглежда, че мнозинството от гражданките и гражданите очакват от Европа и то както в западната, така и в източната част на нашия континент.

Ето защо е тъй щастливо стечението на обстоятелствата, че точно в сегашните времена председателството на Съвета на ЕС в лицето на Чешката република е поето от една страна, която отдавна е осъзнала важността на тази задача и направлява Европа в точната посока. Чехия може да разчита за това на пълната подкрепа на Германия и аз очаквам с нетърпение съвместната ни работа с министър-председателя Фиала, за да дадем правилните европейски отговори на епохалния повратен момент.

Първият от тях е следният: Не се примиряваме с атаката на Русия срещу мира в Европа. Няма безучастно да наблюдаваме как жени, мъже и деца биват избивани, как свободни страни биват заличавани от географската карта и изчезват зад зидове или железни завеси. Не желаем да се връщаме в XIX или XX век, с тогавашните завоевателни войни и ексцесите на тоталитаризмите.

Нашата Европа е обединена в условията на мир и свобода, отворена е за всички европейски нации, които споделят нашите ценности. Но преди всичко Европа представлява решителен и жизнен отказ от империализма и автокрацията. Европейският съюз не се реализира чрез надмощие или подчинение, а чрез признаване на различията, чрез равнопоставеност между неговите членове, чрез плурализъм и балансиране на различните интереси.

Точно такава обединена Европа е трън в очите на Путин, защото за нея няма място в неговия мироглед, съгласно който по-малките страни са длъжни да се подчиняват на шепа велики европейски държави. Толкова по-важно е всички ние заедно да защитаваме нашата идея за Европа. Затова оказваме подкрепа на подложената на нападение Украйна икономически, финансово, политически, хуманитарно, а също така и военно. В това отношение през последните месеци Германия извърши фундаментален поврат в своя курс. Ще продължим да оказваме тази наша подкрепа надеждно и до тогава, до когато е необходимо. 

Това се отнася и до възстановяването на разрушената страна, което ще изисква напрягане на силите за поколения. Необходима е международна координация и интелигентна, устойчива стратегия. Тъкмо това ще бъде предмет на експертната конференция, на която председателят на Комисията фон дер Лайен и аз каним Украйна и нейните партньори от цял свят в Берлин на 25 октомври.

Освен това през идващите седмици и месеци Украйна ще получи от нас ново, най-модерно оръжие, като например системи за противовъздушна и радарна отбрана, а също разузнавателни дронове. Взет отделно само нашият последен пакет с военни доставки бе на стойност от над 600 милиона евро. Нашата цел са модерни украински въоръжени сили, които да могат дългосрочно да защитават своята страна. 

За тази цел обаче не бива ние всички да снабдяваме Киев само с това, което в момента не ни е нужно на нас самите. И в това отношение се нуждаем от повече планиране и координация. Ето защо стартирахме заедно с Нидерландия инициатива, която има за цел постоянното и надеждно разпределение на работата между всички партньори на Украйна. Така например мога да си представя, че Германия ще поеме специална отговорност за изграждането на украинската артилерия и противовъздушна отбрана. Необходимо е бързо да се споразумеем по такава система за координирана подкрепа, като по този начин потвърдим в дългосрочен план нашия ангажимент за една свободна и независима Украйна, така както го направихме на Европейския съвет през юни, когато единодушно казахме „Да“. Да, Украйна, Република Молдова, в перспектива и Грузия и, разбира се, шестте държави от Западните Балкани принадлежат към нас, към свободната, демократична част от Европа. Тяхното присъединяване към ЕС е в наш интерес.

Бих могъл да аргументирам това демографски или икономически или пък, съвсем в духа на Милан Кундера – културно, етически или морално. Всички тези основания биха били солидни. Но един елемент, който излиза днес на преден план с особена сила е геополитическото измерение на това решение. Реална политика в XXI век не означава изтласкване на ценностите на заден план и жертване на партньорите в полза на фалшиви компромиси. Реалната политика трябва да означава - приятелите и партньорите по ценности да бъдат обединявани и интегрирани, да им бъде оказвана подкрепа, за да бъдем чрез нашето сътрудничество по-силни в глобалната конкуренция.

Именно така разбирам предложението на Еманюел Макрон за европейска политическа общност. Съществуват разбира се вече Съветът на Европа, ОССЕ, ОИСР, Източното партньорство, Европейското икономическо пространство и НАТО. Всички тези организации са важни форуми, в които ние, европейците, работим в тясно сътрудничество и извън границите на ЕС. Липсва обаче редовен обмен на политическо равнище, липсва форум, на който ние, държавните и правителствените ръководителки и ръководители на ЕС и нашите европейски партньори да обсъждаме веднъж или два пъти годишно основните въпроси, които засягат континента в неговата цялост, например въпросите, свързани със сигурността, енергетиката, климата или свързаността.

Такава обединена платформа - и това е нещо особено важно за мен - не представлява алтернатива на предстоящото разширяване на ЕС; защото ние държим на даденото си обещание пред страните кандидатки за членство в нашия Съюз - в случая със страните от Западните Балкани, дори от вече почти 20 години - и сега, най-накрая, тези думи трябва да бъдат последвани от дела.

Мнозина с право призоваваха през последните години Европейския съюз да бъде по-силен и по-суверенен - и в геополитически план. Да бъде Съюз, който да познава своето място в историята и географията на континента и да действа решително и сплотено в света. Историческите решения от последните месеци ни приближиха до тази цел. С решителност и бързина, каквито досега не бяха познати, наложихме драстични санкции срещу Путинова Русия. Без обичайните по-рано конфликти и спорове приехме милиони жени, мъже и деца от Украйна, които търсят закрила при нас. Чешката република и други централноевропейски държави с особена сила доказаха, че притежават открити сърца и са способни на голяма солидарност. С това Вие заслужихте моето най-голямо уважение.

И по друга една тема изпълнихме понятието „солидарност“ с нов живот. Работим вече в по-тясно сътрудничество в областта на енергийните доставки. Преди само няколко седмици взехме решение за въвеждане на общоевропейски цели за икономии на потреблението на газ. И двата аспекта са от съществено значение с оглед на настъпващата зима и тъкмо Германия е много благодарна за тази солидарност.

Всички знаете с каква решителност Германия работи за намаляване на своята зависимост от руските енергийни доставки. Изграждаме алтернативни мощности за внос на втечнен газ или нефт и правим това солидарно, като отчитаме и нуждите на държави без излаз на море като Чешката република. Обещах това на министър-председателя Фиала по време на посещението му в Берлин през май и със сигурност ще потвърдим категорично тази солидарност отново и на днешната ни среща.

Трябва да помним, че натискът върху нас европейците за въвеждане на промени ще нараства, независимо от войната на Русия и последствията от нея. В свят с осем – а в близко бъдеще, както изглежда, с десет – милиарда души, всяка от нашите европейски национални държави, взета поотделно е твърде малка за да може сама да отстоява своите интереси и ценности. Толкова по-важно е да създадем Европейски съюз, който да действа сплотено.

Толкова по-важни са силни партньори начело със Съединените щати. Голямо щастие за всички нас е, че днес в Белия дом в лицето на президента Байдън се намира един убеден привърженик на трансатлантическите връзки. През последните месеци станахме свидетели на това каква незаменима ценност представлява трансатлантическото партньорство. Днес НАТО демонстрира по-голяма сплотеност от когато и да било и ние вземаме политическите решения в условията на пълна трансатлантическа съгласуваност и солидарност. И все пак, дори имайки предвид всичко онова, което президентът Байдън направи в полза на нашето партньорство, осъзнаваме в същото време, че погледът на Вашингтон е насочен все повече към конкуренцията с Китай и към Азиатско-тихоокеанския регион. Това ще важи по същия начин и за бъдещите американски администрации, а може би дори и с още по-голяма сила.

Ето защо в един многополярен свят, а точно такъв ще е светът на XXI век, не е достатъчно да се поддържат само вече съществуващи партньорски отношения, колкото и ценни да са те. Ние ще инвестираме в нови партньорства – в Азия, Африка и Латинска Америка. Политическата и икономическата диверсификация, между другото, е и част от отговора на въпроса какви да са отношенията ни със световната сила Китай и как да реализираме тризвучието „партньор, конкурент и съперник“.

Другата част на този въпрос е следната: Трябва да наблегнем много по-силно 
Трябва много по-силно да изтъкваме мощта на обединена Европа. Сплотени имаме възможно най-добрия шанс да поставим своя отпечатък върху XXI век и да спомогнем за формирането му в нашия, в европейски дух, действайки като Европейски съюз, състоящ се от 27, 30 или 36 държави с повече от 500 милиона свободни и равноправни граждани, с най-големия вътрешен пазар в света, с водещи научноизследователски структури, иновации и иновативни компании, със стабилни демокрации, със социални системи за гражданите и с публична инфраструктура, които нямат аналог никъде по света. Това са позитивните аспекти, които свързвам с геополитическа Европа.

Опитът от изминалите месеци показва все пак следното: блокадите могат да бъдат преодолени. Европейските правила подлежат на изменения – когато това е необходимо то може да става и в експресно темпо. Дори самите Европейски договори не са фиксирани веднъж за винаги и за вечни времена. Ако заедно стигнем до заключението, че Договорите следва да бъдат подложени на адаптиране, за да може Европа да напредва, тогава трябва да го направим.

Но абстрактните дискусии по тези въпроси няма да ни доведат до напредък. Затова пък е много по-важно да разгледаме какво трябва да се промени и след това да решим конкретно как да се заемем с него. „Form follows function“ (формата следва функцията): този принцип на съвременната архитектура трябва спешно да стане съставна част и на европейската политика.

Според мен е очевидно, че Германия трябва да направи предложения за това и, че за постигането на напредък и тя самата трябва да прояви мобилност. И това е една от причините поради които съм тук, в столицата на председателството на Съвета на ЕС, за да представя на Вас и на нашите приятели в Европа някои от моите идеи за бъдещето на нашия Съюз. Подчертавам, че става дума за идеи, предложения, храна за размисъл – а не за готови германски решения.

За мен отговорността на Германия за Европа се състои в това да разработваме предложенията заедно с нашите съседи и след това заедно да вземаме решенията. Не желая Европа на ексклузивните клубове или дирекции, а искам ЕС съставен от равноправни членове. 

Изрично правя следното допълнение: това, че ЕС продължава да расте на Изток е придобивка за всички нас. Германия като страна в центъра на континента ще направи всичко необходимо за да се приближат в Европа едни към други Изтокът и Западът, Северът и Югът.

В този смисъл Ви моля да разберете и следните четири съображения.

Първо: Подкрепям разширяването на Европейския съюз, така че в него да бъдат включени страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова, а в перспектива и Грузия. 

Но един Европейски съюз с 30 или 36 държави-членки ще изглежда другояче отколкото нашият сегашен Съюз. Това е очевидно. Използвайки израза на историка Карл Шльогел може да се каже, че центърът на Европа се премества на Изток. В този разширен Съюз различията между държавите членки ще се увеличат що се отнася до политическите интереси, икономическата мощ или социалните системи. Украйна не е Люксембург, а Португалия оценява предизвикателствата на света по различен начин от Северна Македония.

Изисква се преди всичко от самите страни-кандидатки да изпълнят критериите за членство. В това отношение ще ги подкрепяме по-най-добрия възможен начин. Но е необходимо да подготвим също така и самия ЕС за да стане годен за голямото разширяване. Ще е нужно време, ето защо трябва отсега да започнем с това. И при досегашните етапи на разширяване реформите в присъединяващите се страни вървяха ръка за ръка с институционални реформи в самия Европейски съюз. И този път ще е така.

Не е възможно да избегнем този дебат – във всеки случай не, щом имаме сериозни намерения с обявената перспектива за присъединяване. А ние сме длъжни да приемем сериозно нашите обещания за присъединяване. Тъй като само така ще можем да постигнем стабилност на нашия континент. Затова нека поговорим за необходимите реформи.

В Съвета на ЕС, на ниво министри, са необходими бързи и прагматични действия. Това трябва да бъде гарантирано и в бъдеще. В случаите обаче, в които днес се изисква единодушие, с всяка следваща държава-членка нараства рискът една-единствена държава да попречи със своето вето на всички останали да постигнат напредък. Който смята нещо друго, той си затваря очите пред европейските реалности.

Ето защо предложих в общата външна политика, но също и в други области като данъчната политика да се премине постепенно към вземане на решения с мажоритарно гласуване, знаейки добре, че това ще има последици и за Германия. Трябва да сме наясно: запазването на принципа на единодушие работи само докато не се намираме под силен натиск за действия. При сегашния епохален повратен момент нещата вече не стоят така.

Впрочем алтернативата на решения с мажоритарно гласуване няма да е запазване на сегашното статукво а придвижването напред в групи от държави, които всеки път биват различни по състав, това би довело до една джунгла от правила и трудно управляеми случаи на „включвания“ и „изключвания“ (Opt-ins & Opt-outs). Не бихме имали вече диференцирана интеграция, а хаотична бъркотия, чисто и просто една покана към всички онези, които залагат на разединена геополитическа Европа и искат да ни противопоставят едни на други. Не искам да се стигне до там!

Някои критикуват моя ангажимент в полза на вземането решения с мажоритарно гласуване Добре разбирам опасенията най-вече на по-малките държави членки. Трябва и в бъдеще всяка страна да бъде изслушвана и нейните искания да бъдат вземани под внимание - обратното би било предателство спрямо европейската идея. Тъкмо защото приемам тези опасения много сериозно, казвам: нека заедно да търсим компромиси! Например мога да си представя, че за начало бихме въвели решения с мажоритарно гласуване в онези сфери, в които е особено важно да говорим с един глас - например в политиката на санкции или по въпросите на правата на човека. Призовавам освен това да по-често да имаме куража да прилагаме при гласуване конструктивното въздържане. Тук виждам особена отговорност пред нас, германците, но и пред всички други, които сме убедени в нуждата от решения с мажоритарно гласуване. Ако колкото се може повече хора се присъединят към тази идея, ще се придвижим значително по-близо до желаната геополитическа Европа, като фактор в световната политика.

Европейският парламент също няма да избегне реформите. С пълно основание в Договорите е предвиден максимален брой от 751 депутати. Когато се присъединят нови държави обаче, ще надхвърлим тази бройка, ако просто разширим Парламента с толкова места, колкото им се полагат на новите държави-членки според действащите правила. Това означава, че щом не желаем да раздуваме до безкрайност Европейския парламент, ще ни е нужен нов баланс по отношение на неговия състав, като при това се спазва демократичният принцип, според който всеки избирателен глас трябва да има приблизително еднаква тежест.

В края на краищата и в Европейската комисия става дума за това да се намери верният баланс между представителност и функционалност. Комисия с 30 или 36 членове опира в границите на своя работен капацитет. Ако освен това запазим и принципа, че всяка комисарка и всеки комисар носят отговорност за собствена политическа сфера, тогава стигаме – нека си спомним още един велик син на този град – до наистина кафкиански обстоятелства.

В същото време ми е добре известно колко голямо значение отдават всички държави-членки на това да бъдат представлявани от „своя“ комисар или „своята“ комисарка в Брюксел. Това е наистина важно, защото показва: В Брюксел всички заседават на една маса. Всички участват заедно във вземането на решенията. Ето защо не искам да променям принципа „Една комисарка или един комисар за всяка страна“. Но какво лошо би имало в това двама членове на Комисията да отговарят съвместно за една генерална дирекция? Това функционира успешно ежедневно не само в органите за вземане на решения на компаниите по целия свят Такива решения съществуват и в правителствата на някои държави членки, както по отношение на външното представителство, така и по отношение на вътрешното разпределение на компетентностите.

И така, нека търсим такива компромиси – в полза на една функционираща Европа!

Второто съображение, което бих искал да споделя с Вас, е свързано с едно понятие, по което през изминалите години сме дебатирали често: европейският суверенитет. 

Тук нямам предвид семантиката. По същество европейски суверенитет означава да станем по-самостоятелни във всички области, да поемем по-голяма отговорност за нашата собствена сигурност, да си сътрудничим още по-тясно и стоейки сплотено да прокарваме своите ценности и интереси в световен мащаб.

Принуждава ни да направим това не само нападението на Русия срещу европейския мирен ред. Вече споменах за зависимостите, в които сме се озовали. Вносът на енергия от Русия е особено очебиен пример за това, но той в никакъв случай не е единственият. Вземете например тесните места в доставките на полупроводници: Такива едностранни зависимости трябва да бъдат прекратени по най-бързия възможен начин!

Европа дължи своето благосъстояние на търговията. Не бива да предоставяме тази сфера на други. Ето защо се нуждаем и от допълнителни, устойчиви споразумения за свободна търговия и амбициозна търговска програма.

Когато говорим за снабдяването със суровини или редкоземни елементи, имаме предвид предимно страни на произход, които са далеч от Европа. Но при това често се пропуска едно обстоятелство: Голяма част от лития, кобалта, магнезия или никела, от които нашите производствени мощности зависят тъй силно, отдавна се намират тук, в Европа. Всеки мобилен телефон и всеки автомобилен акумулатор съдържат ценни суровини. Така че, когато говорим за икономически суверенитет, трябва да говорим и за още по-пълноценното използване на този потенциал. Технологиите за това са налице още днес. Това, от което се нуждаем са общи стандарти за стартирането на една истинска европейска кръгова икономика. Наричам го: стратегически ъпдейт на нашия вътрешен пазар.

Икономическата независимост не означава самодостатъчност, автаркия. Не може да бъде такава целта на Европа, която винаги е извличала и продължава да извлича ползи от отворените пазари и търговията. Но и ние се нуждаем от „game plan“ (план за действие), нещо като стратегия „Made in Europe 2030“ (Произведено в Европа). 

За мен това означава следното: В сферите, в които Европа изостава, когато я сравним със Силициевата долина, с Шънджън, Сингапур или Токио, искаме да се преборим и си проправим отново път към върха. 

При чиповете и полупроводниците, които са толкова важни за нашата индустрия, вече постигнахме напредък благодарение на истинско обединено европейско усилие. Съвсем наскоро например Intel обяви инвестиции за милиарди във Франция, Полша, Германия, Ирландия, Италия и Испания. Това е гигантска стъпка към ново поколение „Microchips Made in Europe“ (Микрочипове, произведени в Европа). И това е само началото: В лицето на компании като Infineon, Bosch, NXP или GlobalFoundries работим по проекти, които ще изведат в технологичен план Европа на световния връх.

Нашите амбиции няма да се ограничат само до това да произвеждаме в Европа неща, които могат да бъдат произвеждани и другаде. Искам такава Европа, която да бъде първопроходец при важни ключови технологии.

Нека вземем мобилността на бъдещето. Решаваща роля в автономното шофиране, при свързването в мрежа на различни транспортни средства или при интелигентното управление на транспортните потоци ще играят данните. Ето защо ни е нужно колкото може по-скоро единно, трансгранично европейско пространство за мобилни данни. В Германия положихме началото с т.н. Mobility Data Space (Пространство за мобилни данни). Нека го свържем с цяла Европа! То е отворено за всички, които искат да променят нещо. По този начин можем да се превърнем в световен първопроходец.

Говорим ли за цифровизация, трябва да мислим мащабно - и да включваме в размишленията си и космоса, защото суверенитетът в цифровата ера зависи от капацитета в космоса. Независим достъп до космическото пространство, модерни спътници и мегаконстелации: това са все фактори от решаващо значение не само за нашата сигурност, но и за опазването на околната среда, за селското стопанство и не на последно място за цифровизацията. Тук ключовото понятие е: общоевропейски широколентов интернет.

При това комерсиалните субекти и стартиращите предприятия играят все по-важна роля - свидетели сме на това в САЩ. Значи за да има силна и конкурентоспособна европейска космическа индустрия, трябва и ние да насърчаваме освен утвърдените участници и такива иновативни компании. Само по този начин имаме шанс следващата компания от рода на SpaceX да произхожда от Европа.

Не на последно място и нашата голяма цел до 2050 г. Европейският съюз да стане като цяло неутрален по отношение на климата ни предлага огромен шанс: а именно да бъдем „first mover“ (първопроходци) на това поле, което ще е от решаващо значение за бъдещето на човечеството. Това може да стане като разработим тук, при нас, в Европа и доведем до пазарна готовност онези технологии, които ще бъдат необходими и използвани в целия свят.

В областта на електроенергията мисълта ми е за изграждането на мрежовата инфраструктура и съоръженията за съхраняване на енергия за един истински вътрешен енергиен пазар, който да снабдява Европа с водноелектрическа енергия от Север, вятърна енергия от крайбрежието и слънчева енергия от Юг - надеждно, както през лятото, така и през зимата.

Мисълта ми е за европейска водородна мрежа, която да свързва производители и потребители и да предизвика истински европейски бум при електролизата. Защото само с водород индустрията ще стане неутрална по отношение на климата.

Мисълта ми е за възможно най-гъста мрежа от електрически зарядни станции във всяка от нашите страни   както за електрически автомобили така също и за камиони.

И мисълта ми е за инвестиции в нови, неутрални по отношение на климата горива за въздушния транспорт и в необходимата за това инфраструктура, например на летищата, така че целта за неутрална по отношение на климата авиация да не остане мечта, но да стане действителност и то започвайки от Европа.

Тази екологична и цифрова трансформация на икономиката ни ще изисква значителни частни инвестиции. Основата за това е силен и ликвиден капиталов пазар на ЕС и стабилна финансова система. Ето защо капиталовите пазари и банковият съюз са от централно значение за бъдещото ни благосъстояние.

Дами и господа, всичко това са крачки към достигането на европейски суверенитет.

Разрешете ми да засегна още един въпрос, защото той играе решаваща роля в темата за суверенитета и с оглед на войната в Източна Европа: В Европа имаме нужда от по-добро взаимодействие на нашите усилия в областта на отбраната.

В сравнение със САЩ в ЕС имаме многократно повече различни оръжейни системи. Това е неефективно, тъй като по този начин на нашите военнослужещи им се налага да се обучават на многобройни различни системи, а поддръжката и ремонтът са също по-скъпи и отнемат повече време.

Некоординираното в миналото свиване на европейските армии и бюджети за отбрана сега трябва да се замести с координирано изграждане на европейски способности. В допълнение към съвместното производство и извършване на обществени поръчки ще бъде необходимо нашите компании да си сътрудничат много по-тясно по проектите за въоръжение. Това налага много по-тясна координация на европейско равнище. Ето защо е крайно време не само министрите на земеделието и на околната среда да се срещат отделно помежду си в Брюксел. В днешно време се нуждаем от самостоятелен Съвет на министрите на отбраната.

За да подобрим сътрудничеството между нашите въоръжени сили на съвсем практично ниво, вече имаме на разположение някои инструменти. В допълнение към Европейската агенция по отбрана и Фонда за отбрана мисълта ми е преди всичко за сътрудничество от вида на това, което вече се практикува в Организацията за управление на съвместни проекти в областта на въоръжаването. Както навремето започнахме със свободните граници в Шенгенското пространство със седем държави, така и тази организация може сега да се превърне в ядрото на една Европа на общата отбрана и въоръжение.

За тази цел ще трябва да преразгледаме всички наши национални негативни съображения и правила, например тези, които се отнасят до използването и износа на съвместно произведени системи. Но това трябва да стане възможно и то ще е в интерес на нашата сигурност и суверенитет, които неминуемо зависят и от способностите на европейската оръжейна промишленост.

НАТО си остава гарантът на нашата сигурност. Но също така е вярно и следното: всяко подобрение, всяко унифициране на европейските отбранителни структури в рамките на ЕС укрепва НАТО.

Трябва да си вземем поука от събитията в Афганистан миналото лято. В бъдеще ЕС трябва да е в състояние да реагира бързо и ефективно. Затова, заедно с други партньори от ЕС, Германия ще се погрижи планираните сили за бързо реагиране на ЕС да бъдат дееспособни към 2025 г., а след това ще предоставя и техния централен елемент. За целта ще е необходима ясна командна структура. Ето защо трябва да оборудваме постоянния команден център на ЕС, а в средносрочен план и един бъдещ истински главен щаб на ЕС с всичко, което е необходимо като финансиране, персонал и технологии. Германия ще реализира своята отговорност, когато оглави силите за бързо реагиране през 2025 г.

В края на краищата тъкмо по време на кризи е необходимо да направим процесите на вземане на политически решения по-гъвкави. От моя гледна точка това означава да използваме пълноценно наличната в Договорите на ЕС свобода на действие. Да, това изрично означава също така много по-активно да се използва възможността за възлагане на мисии на група държави-членки, които имат готовност за това. Възлагане на, така да се каже, коалиция на решителните. Така трябва да изглежда разделението на труда в ЕС в най-добрия смисъл на израза.

Вече е решено, че Германия ще окаже подкрепа на Литва с бързо разгръщаща се бригада, а на НАТО - с допълнителни сили с висока степен на готовност. Подкрепяме Словакия наред с другото и в областта на въздушната отбрана. Компенсираме Чешката република и други страни за това, че прехвърлят свои съветски танкове в Украйна чрез танкове, конструирани в Германия. Същевременно сме се договорили, че въоръжените ни сили ще си сътрудничат много по-тясно. 100-те милиарда евро, с които ние в Германия ще модернизираме Бундесвера през следващите години, също така ще укрепят европейската и трансатлантическата сигурност.

В Европа има много да се наваксва в областта на защитата срещу заплахи от въздуха и космоса. Ето защо през следващите години ние в Германия ще инвестираме значителни средства в нашата противовъздушна отбрана. Всички тези способности ще бъдат годни за разгръщане в рамките на НАТО. Същевременно Германия ще проектира тази бъдеща противовъздушна отбрана от самото начало по такъв начин, че при желание от тяхна страна и нашите европейски съседи също да могат да участват в нея. Това се отнася например до поляци, балтийци, нидерландци, чехи, словаци или до нашите скандинавски партньори. Такава съвместно разработена система за противовъздушна отбрана в Европа би била не само по-евтина и по-ефективна, отколкото ако всеки от нас изгражда собствена скъпа и високо комплексна противовъздушна отбрана; тя би била и от полза за сигурността на цяла Европа и прекрасен пример за това какво имаме предвид, когато говорим за укрепване на европейския стълб на НАТО.

Третото основно задание за действие, който аз виждам да стои пред Европа, също е следствие на сегашния епохален повратен момент, но същевременно то излиза далеч от неговите рамки. В обозримо бъдеще Путинова Русия ще се самоопределя като противник на Европейския съюз. Путин ще се възползва от всяко несъгласие между нас, от всяка слабост. Други автократи му подражават. Нека си припомним как белоруският диктатор Лукашенко се опита миналата година да ни постави под политически натиск чрез страданието на хиляди бежанци и мигранти от Близкия изток. Китай, а и други страни също се възползват от нашия свален гард, когато ние, европейците сме разединени.

Изводите от всичко това, които следват за Европа, могат да се обобщят по следния начин: Трябва да сплотим редиците си, да преодолеем старите конфликти и да намерим нови решения. Това звучи като нещо, което се разбира от само себе си, но зад него се крие много работа. Нека вземем само двете области, които през последните години предизвикаха навярно най-голямото напрежение между държавите членки - миграцията и финансовата политика.

Това, че можем да постигнем напредък по отношение на миграционната политика, го доказахме след руското нападение срещу Украйна. За първи път ЕС активира Директивата за временна закрила. За милиони украинци зад този тромав термин се крие макар и само частично, но все пак възстановен нормален живот, далеч от родината, получаването на бързо и сигурно разрешение за пребиваване в страната, възможността да работят, да посещават училище или университет както Вашия тук.

И за в бъдеще хората ще продължат да идват в Европа, било за да търсят защита от войни и преследване, било в търсене на работа и по-добър живот. За милиони хора по целия свят Европа си остава място, по което те копнеят. От една страна, това е великолепно доказателство за атрактивността на нашия континент, а от друга - реалност, с която ние, европейците, трябва да се справяме. Това означава да формираме миграционните процеси предвидливо, вместо да реагираме винаги ad hoc на кризите. Това означава също така да бъде съкратена нелегалната миграция и същевременно да направим възможна легалната миграция, защото имаме нужда от приток на мигранти. Точно сега ставаме свидетели как на нашите летища, в нашите болници и в много предприятия, навсякъде има недостиг на квалифицирани работници.

От моя гледна точка няколко момента по тази тема са от централно значение.

Първо. Необходими са по-голям брой обвързващи партньорски отношения с държавите на произход и транзит. Но те трябва да са изградени на равни начала. Ако ние предложим повече легални пътища за работници към Европа, трябва като насрещна мярка страните на произход да повишат готовността си да позволят завръщането на свои граждани без право на пребиваване.

Второ. Функциониращата миграционна политика включва защита на външните граници, която трябва да е ефективна и да отговаря на нашите стандарти на правовата държава. Съществуването на Шенгенското пространство, пътуването, животът и работата без граници зависи изцяло от тази защита. Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитим и разширим. Това включва и преодоляване на все още съществуващи пропуски. Хърватия, Румъния и България отговарят на всички технически изисквания за пълноправно членство. Ще се застъпвам за това те да станат пълноправни членове.

Трето. Европа се нуждае от солидарна и устойчива на кризи система за предоставяне на убежище. Наш дълг е да предлагаме сигурен подслон на хората, които се нуждаят от закрила. По време на френското председателство постигнахме през последните месеци съгласие за поетапен подход. Сега трябва да се включи и Европейският парламент. Чешкото председателство може да разчита на пълната ни подкрепа в преговорите с Парламента. 

И накрая, трябва да дадем възможност на ползващите се със закрила лица, които пребивават легално в ЕС, да започват работа в друга държава членка по-рано отколкото бе досега, за да могат да прилагат своите умения там, където те са необходими. Тъй като не сме наивни трябва същевременно да предотвратяваме злоупотребите, например тогава, когато въобще не е налице желание за работа. Ако успеем да постигнем това, свободата на движение няма да доведе до претоварване на социалните системи. Тогава ще осигурим в дългосрочен план възприемането от обществото на тази голяма европейска свобода .

Дами и господа, сферата която наред с миграцията най-много ни разделяше нас, европейците, през последните години е фискалната политика. Но историческата програма за възстановяване, приета по време на кризата с коронавируса, бележи повратна точка. За пръв път ние, всички заедно, дадохме общоевропейски отговор, като подкрепихме националните програми за инвестиции и реформи със средства на ЕС. Договорихме се да инвестираме заедно, за да укрепим икономиките си. Това, между другото, ни помага и в настоящата криза. 

Идеологията отстъпва място на прагматизма. От това трябва да се ръководим , когато става дума за въпроса как да продължим да развиваме нашите общи правила и след кризата с коронавируса. Ясно е следното: общата валутна зона се нуждае и от общи правила, които трябва да бъдат спазвани и да могат да бъдат проверявани. Това създава доверие и прави възможна солидарността в случай на нужда.

Кризите от последните години доведоха до повишаване на равнището на дълга във всички държави членки. Ето защо се нуждаем от договаряне как да се намалят тези високи равнища на дълга. Такова споразумение трябва да бъде задължително, да позволява растеж и да може да се прокара политически. Същевременно то трябва да дава възможност на всички държави от ЕС чрез инвестиции да реализират трансформацията на нашите икономики.

В началото на месеца ние, като германско правителство, представихме нашите идеи за по-нататъшното развитие на европейските правила за дълга. Те следват същата логика. Искаме да говорим за това открито с всички наши европейски партньори, без предубеждения, без поучаване, без взаимни обвинения. Искаме заедно да обсъдим как би могъл да изглежда един устойчив каталог от правила сега, след епохалния повратен момент. Тук говорим за нещо фундаментално. Става дума за това, да убедим гражданите, че нашата валута е сигурна и необратима, че могат да разчитат на своята държава и на Европейския съюз дори по време на криза.

Един от най-добрите примери за успеха ни в това отношение през последните години е европейската програма SURE. Въведохме я по време на кризата с коронавируса за да подсигурим системата за съкратено работно време („Kurzarbeit“). От тази програма се възползваха повече от 30 милиона граждани из целия ЕС, а това означава един от всеки седем работници. Граждани, които в противен случай може би щяха да останат на улицата. Покрай другото чрез този стимул на европейско равнище успяхме да въведем успешния модел на работата на съкратено работно време практически на цялата територия на Европа. Резултатът е по-стабилен пазар на труда и по-здрави компании в цяла Европа. Така си представям прагматичните решения в Европа и в бъдеще.

За европейската политика епохалният повратен момент трябва да означава изграждане на мостове, вместо прокарване на разделящи ни изкопи. Гражданките и гражданите очакват един ЕС, който изпълнява обещанията си. Резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа показват това съвсем ясно. Гражданките и гражданите очакват от ЕС съвсем конкретни неща, например по-високо темпо при опазването на климата, здравословни храни, устойчиви вериги за доставки или пък именно по-добра защита на работниците. Накратко, те очакват онази „действена солидарност“ (Solidarität der Tat), за която се говори още в Декларацията на Шуман от 1950 г. Наше задължение е отново и отново да обосноваваме тази действена солидарност и да я адаптираме към предизвикателствата на времето. 

През първите десетилетия на учредяването на обединена Европа това означаваше преди всичко чрез все по-тясното икономическо взаимодействие да стане невъзможна войната между страните членки. Фактът, че това беше постигнато, си остава историческа заслуга на нашия Съюз. Междувременно обаче проектът за мир се превърна и в общоевропейски проект за свобода и справедливост. Това на свой ред дължим преди всичко на страните, които се присъединиха към нашата общност едва по-късно, на испанците, гърците и португалците, които след десетилетия на диктатура се обърнаха към Европа на свободата и демокрацията, а след това и на гражданите на Централна и Източна Европа, които преодоляха Студената война с борбата си за свобода, човешки права и справедливост. Сред тях бяха многобройни смели студентки и студенти от този университет, които в една мрачна ноемврийска вечер на 1989 г. тъй силно скандираха и настояваха за свобода, че тяхната демонстрация се превърна в революция. Тази кадифена революция бе щастие за Европа.

Мирът и свободата, демокрацията и правовата държава, правата на човека и човешкото достойнство - тези ценности на Европейския съюз са наше общо завоювано наследство. Особено сега, пред лицето на новата заплаха за свободата, плурализма и демокрацията, на която ставаме свидетели в източната част на нашия континент, усещаме особено силно тази връзка.

„Държавите се запазват чрез идеалите, от които са възникнали.“ Един от най-прочутите професори на този университет - Томаш Масарик, по-късно президент на Чехословакия изрича тази мисъл. Изречението важи за държави, но то важи и за общността на ценности Европейски съюз. Тъй като ценностите са от конститутивно значение за неговото по-нататъшно съществуване, ние всички сме засегнати, когато тези ценности се нарушават - извън Европа и още повече вътре, при нас самите. Това е четвъртата мисъл, която бих искал да споделя с Вас днес.

Ето защо нас ни тревожи, когато в центъра на Европа някои говорят за нелиберална демокрация, сякаш това не е същностно противоречие в себе си. Ето защо не можем да приемем, когато се нарушават принципите на правовата държава и се отменя демократичният контрол. Искам да бъда пределно ясен: В Европа не бива да има никаква толерантност към расизма и антисемитизма. Ето защо подкрепяме Комисията в нейния ангажимент в полза на върховенството на закона. Европейският парламент също следи тази тема с голямо внимание. Много съм благодарен за това.

Не бива да се колебаем да използваме всички съществуващи възможности за отстраняване на дефицитите при нас. Социологически проучвания показват, че навсякъде, включително в Унгария и Полша, голямото мнозинство от гражданите искат да видят дори по-силно ангажиране на ЕС в полза на свободата и демокрацията в техните страни. Една от тези възможности е процедурата за върховенството на закона по член 7. Тук също трябва да прекратим възможностите за блокиране на решенията. Също така ми се струва разумно плащанията последователно да бъдат обвързвани със спазването на стандартите за върховенство на закона, както направихме това с финансовата рамка за периода 2021-2027 г. и с фонда за възстановяване по време на кризата с коронавируса. Трябва да открием пред Комисията нова възможност за започване на процедура за нарушение на договорите, дори в такива случаи, когато нарушението е насочено срещу онова, което ни обединява по същество, срещу нашите основни ценности, които всички ние сме записали в Договора за ЕС: Човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека.

В същото време се надявам, че няма да се налага да спорим за върховенството на закона в съда, защото освен всичките процедури и санкции, ние преди всичко се нуждаем от открит диалог на политическо равнище за дефицитите, които разбира се съществуват във всички държави. Докладът на Комисията за върховенството на закона, с неговите специфични за всяка държава препоръки, създава добра основа за това. Ще следим политически отблизо изпълнението на тези препоръки и ще си изпълняваме нашите собствени задачи у дома. Защото върховенството на закона е основна ценност, която трябва да обединява нашия Съюз. Особено в днешно време, когато автокрацията отправя предизвикателство към нашите демокрации, това е по-важно от всякога.

Дами и господа, вече споменах смелите студенти от този университет, които вечерта на 17 ноември 1989 г. поставиха началото на кадифената революция. В университетския кампус на улица „Албертов“, там където започва техният протест, днес има малка бронзова плоча в тяхна чест. На нея са изписани две изречения и се надявам, че ще мога да ги произнеса що-годе правилно: Kdy  když ne teď? Kdo  když ne my? – Това означава: Кога - ако не сега? Кой - ако не ние? - Тук, от Прага, искам да отправя днес тези две изречения към всички европейци – към онези, които вече живеят в нашия Съюз, и към онези, които, надявам се, скоро ще се присъединят към нас. Искам да ги отправя към онези, които носят политическа отговорност, към моите колежки и колеги, с които всеки ден се борим, търсейки решения - в Брюксел, Страсбург или в нашите столици. Става дума за нашето бъдеще, което се нарича Европа. Тази Европа днес е изправена пред предизвикателства както никога досега.

Кога, ако не сега – докато Русия се опитва да премести границата между свободата и автокрацията - кога ако не сега ще поставим основите за един разширен Съюз на свободата, на сигурността и на демокрацията? Кога ако не сега ще създадем суверенна Европа, която да може да се наложи в един многополюсен свят? Кога, ако не сега ще преодолеем различията, които от години ни парализират и разделят? Кой, ако не ние би могъл да защитава и отстоява ценностите на Европа, както във вътрешен, така и във външен план?

Европа е нашето бъдеще и това бъдеще е в ръцете ни.

Благодаря Ви много.